Язовир Батак

Язовир Батак
Тръгвайки от голямата стена по пътя покрай язовира, движейки се в посока КК"Цигов чарк", на около 500 м от стената попадате на първия голям и дълбок залив, скрит от сенките на дърветата.
Във въпросния залив можете да имате успехи на директен телескоп и на мач, с подвижна плувка разбира се. Рибите които ловя тук се предимно червеноперка и костур, по рядко каракуда, а понякога и епизодични удари на шаран.
Следващото много удобно за риболов място, е на 200-300м. от първото, като представлява малък залив, в края на който през пролетта се стича вода от едно деренце, идващо от гората.
Залива се намира непосредствено под паркинга на хотел "Дъното".. Тук е удачен директен телескоп  и мач прът с подвижна плувка за предпочитане ваглер. Самият риболов е съпроводен с масирано захранване през цялото време, включително с консервирана царевица, варено жито и ароматна захранка.. Стръвта е бял челвей, рибка - за костур, варено жито и сладка царевица. Ако рибата - предимно червеноперка, капризничи и не кълве, зърното консервирана царевица се реже с много остро ножче на две половини и се слга половин зърно на малка, но много остра кука. На мач, когато стръвта лежи на дъното, могат да ударят  шаранчета до 2 кг., които са доста борбени и при влакно 0,10 за повод, необходимостта от кеп е разбираема.  Тук излиза и едра каракуда, но като цяло доминиращ вид е червеноперката, като при добро захранване се правят рекордни улови от доста едри представители на тази риба. 
Продължавайки надолу по пътя, подминавате оградените от частни лица места и стигате до т.нар. "Македонски борум". На това място принципно кълве през месеците октомври и ноември, стига атмосферните условия да го позволяват, разбира се. Рибата - шаран, я търсете на около 120-150 м. навътре, на подходяща дълбочина. Захранвайте със стара царевица, като за стръв се ползва същата, само че варена и белена. Ползвайте основно монтажи на косъм, с повдигач - стиропорени топчета.  На пружина с качамак на въпросното място и стиропор на куките излизат прилични каракуди и червено-перки. Понякога кълве и дребен шаран. На това място му казват "Македонски борум".

Следващото място, заслужаващо внимание, е това, което се намира в непосредствена близост под овчарника на брега на водоема. Това е началото на така известния под цели три имена залив, който някои наричат "Студенец", други "Св. Георги" а трети "Баташкия залив".
Под овчарника обикновенно търсят основно шаран на дъно, като хранителните петна са на различни разстояния от брега и съответно на различни дълбочини. През пролетта шараните излизат на топчета жълт и оранжев стиропор, като монтажът е олово с две куки над него. На куките се поставят директно по едно или две топчета стиропор. Съвет към колегите – момчета, регулирайте си аванса на макарите, за да нямате неприятни изненади. Излизат и много едри риби, така че е добре да сте подготвени.
На хранилка с качамак и плувка в следобедните часове излизат добри каракуди. На плувка стръвта е торен червей. От това място до втичалото по бреговата ивица има много и удобни места за лагеруване. На самото втичало се лови на директен телескоп и мач. По протежението на бреговата ивица също има удобни места, докато стигнете до самото дъно на залива, което е плитко и в слънчеви дни е доста припечно - в смисъл, че водата бързо се затопля и може да видите огромни пасажи от каракуда да излизат в близост до брега. Тук колегите ловят и на дъно - на пружина, като често се случва да имат удари на шаран.  По това време, ако търсите шаран, то добрата дълбочина за дъно на това място е около 3-4 метра. Характерното тук и на другите заливи, в това число контра стената и Костандовския, е че рибата кълве след появата на вятър, който излиза около обяд. Заставате в дъното на залива и разпъвате въдици, ударите идват с вятъра и вълните.
След Баташкия залив има един горист нос. Хубавото е, че има дървета, лошото е, че има дълбочини, а шараните по това време са в по плитката и топла вода, в дъното на залива. От другата страна на носа, има два малки залива и един гол нос, които си заслужават да се опитат като перспективни места. 
Следващото място е бреговата ивица, около и в непосредствена близост до втичалото, находящо се под бензиностанцията на разклона за Доспат. Втичалото е голямо, с голям дебит и имайте предвид, че водата влизаща от него е с по-ниска температура. На тези места също има големи палаткови лагери, като пътят до брега е коварен, на места има коловози и качествени дупки с оголени камъни, пукащи картери на по-ниски автомобили.
От това втичало до другото втичало, находящо се под големия хотел, е бреговата ивица на която някои казват с общото име " под Радецки" или "под ски пистата". Местата са равни, удобни и лесно достъпни. Проблемът е, че брегът е гол и без сенник сте обречени на яко слънчево греене. Тук излизат същите видове риба, като каракудата доминира над червеноперката. Шараните ги търся на по-голямо разстояние, с лодка, поради пренаселеността на брега в почивните дни. Стръвта е стиропор или царевица, като последната я беля от ципата, след варене, поради факта, че след неколкодневен престой без удар, чернее от тинята ако е с ципа. Рибите удрят във вълните, като вятъра на моменти е доста силен и за това добре укрепвайте навесите и палатките, като при необходимост е добре дори да ги окопаете.

За залива на контра стената в трета част...

До залива /този преди Македонския/, се стига твърде лесно. Идваш от Св.Константин и пътят те отвежда до паркинг с табела на хотел "Дъното". Заливчето е малко. Веднага под паркинга има черен път, около 30 метра, по който слизаш веднага на заливчето. От тази страна е по дълбочко, отсреща е малко по плитко. Имайте предвид, че на това заливче заради сянката на боровете, през целия август има навалица, с деца и жени.

На самия бряг на язовира по посока контра-стената има една кръчма на която й казват "Вълка". Тя е точно срещу острова и там дават лодки и водни колела под наем. Бреговата ивица от тази кръчма до контра-стената, "Дупката" след нея и още около 400 м по-нататък, представлява залива на контра-стената или както е известен сред по-старото, местно, риболовно население "Кинаджийския залив". Тъй като това е един доста голям по територия залив, с множество удобни места за риболов, включващ в себе си няколко малки заливчета, удобни за риболов на плувка, ще му отделя повече внимание. И така, тръгвате от кръчмата "Вълка" по бреговата ивица, посока контра-стената. Подминавате едно голямо нещо дето е  - строеж на петзвезден хотел. Местата в дясно и ляво от хотела са удобни за дънен риболов, стига да не ви пречи шумът от преминаващите камионите на строежа. Лови се шаран на разпъване с лодка и каракуда на пружина, последната тук представлява интерес и се лови масово. След строежа, на стотина метра, в близост едно до друго, има две удобни за мач местенца, заливчета, където ако си намерите място, през лятото си струва да опитате.
Имайте пред вид, че контра-стената като цяло е най-посещаваното място на целия язовир, включая и "Дупката", намираща се непосредствено след съоръжението. На самата дупка трябва да сте доста настоятелни и със здрави, ама здрави нерви, поради факта, че е доста гъсто населено по цели седмици. След дупката, на около стотина метра по брега, има едно място, с една стара малка, ръждива табела. Ако погледнете към другия бряг пред вас, за ориентир ще ви служи един сдвоен бор - чатал, в ляво от големия строеж, който сте подминали на идване за контрастената. Срещу този бор-чатал си намирате място, дърпате монтажите навътре на 180 -250 метра, правите две петна, едното на близка и едното на по далечна дистанция, захранвате с царевица и голямото чакане и надлъгване с шараните може да започне. Мястото, определено е добро и държи доста риба. Другите риби - как беше? - аха "караконджули", си ги търсите на пружина или капан с кюспе - архаични, но работещи добре, спрямо плевелите методи. Не са редки случаите, когато на разпъване на кюспе идват вместо "караконджули" доста прилични шарани.
От последно описаното място, по доста разбит, но все още читав път, може да достигнете до един скалист нос. Мястото е стръмно, ветровито и скалисто. Има добра дълбочина в близост до брега, с песъчливо, твърдо дъно, - нещо нехарактерно за Батак. Излиза костур, рядко с що-годе прилични размери, но кълве честичко за сметка на големината. Излизат и добри червеноперки. Няма как да сбъркате мястото, скали на Батак има само там. Излязат ли вълната и вятъра обаче, си е направо един баташки "нос Хорн".
От тук насетне, следвайки черен път през гората, над язовира, има няколко последователни залива, удобни за бивак и риболов. Имайте пред вид, че доста преди "нос Хорн" пътят става тежък, особенно с дъждовете преди седмица. Внимавайте да не затънете в калта при необходимост си носете вериги, помагат в кал, знам го от опит.
Преминавайки описаните заливчета стигате до - "Костандовския залив". Относно последния мога да кажа следното: Пътищата за достигането му са три: Първият вече го описах. Вторият - вместо да се движите покрай бреговата ивица, преди скалистия нос на около 300 м, се отбивате в ляво - има кофти черен път, особено в мокро време, като карате по високото - нагоре към гората. Пътят преминава по билото, в гората и след доста перипетии и коловози, следвайки пътя стигате над "Костандовския залив". Третия път, който е от края на миналата година, е най удобен според мен. Минавате контрастената, отбивате в ляво и карате нагоре по пътя по високото, преминавайки покрай многото купчини пръст, (които са чудесен ориентир за хора непосещавали залива) изсипвани от камионите на строежа от другата страна.
На фона на първите два пътя, повярвайте ми, този ще ви се види като магистрала. Следвайки този път, преминавате както вече казах покрай купчините с пръст, после има един участък покрай и през едно сечище. След което, стигате до една ловна хижа, сгушена в гората, собственост на ЛС"Костандово". В близост до хижата има чешма, което е важно в случая. Преди самата хижа пътят отбива вдясно и криволичи покрай дърветата. След излизане от гората сте точно на около 200м. от дъното (плитнежите) на "Костандовския залив". Четох някъде тук мнение, че залива бил на 1 км. от контрастената. Е, аз никак, ама никак не съм съгласен, с това твърдение, поради факта, че това не отговаря на истината. Момчета, мястото за което говори колегата или не е "Костандовския" или човека е зле с километрите. Доста повечко от километър е.
След като стигнете до ловната хижа собственост на ЛС "Костандово", завивате по пътя в дясно, и през гората, след около стотина метра пред вас се ширва залива. На около триста метра, след излизане от гората, стигате до плитката част на залива. И от двете страни на залива има удобни места за риболов.От дясната страна на залива, по посока язовира, преминавайки покрай водата, стигате до едно малко но доста мочурливо втичало, през което пътят преминава нататък. Имайте в предвид, че като цяло, точно там където преминава пътя, дъното на втичалото е твърдо, но в момента от дъждовете е възможно, водата там да е доста и преминаването ви с автомобил да е проблемно. След като минете през втичалото, на около 200 м до самата вода има едно единствено дърво,- една стара круша. На около сто сто и тридесет метра, срещу и маалко в дясно от крушата, в зависимост от нивото на водата, има едно подводно плато. Там дълбочината е около 4 м., като пак казвам в зависимост от нивото на водата. След като продължите към входа на залива, непосредствено след крушата, има едно малко заливче, което също е удобно за риболов. Като цяло, по целия десен бряг има удобни места за палатки и биваци. Имайте в пред вид, че дъното на залива, особенно в по плитката част е доста обрасло с трева и водорасли по това време на годината, така че при захранване и вкарване стръвта с лодка, да не се окаже, че стръвта и захранката ви са пуснати сред подводната джунгла и рибата няма как да ги открие за да ги атакува.
Толкова за дясната страна на залива. След като излезете от гората, идвайки от ловната хижа, тръгвате покрай водата, по пътя от лявата страна на залива. Преминавате покрай три или четири големи бора, които в зависимост от водното ниво остават от лявата или от дясната ви страна, и продължавате нататък. По цялата дължина на брега на залива има удобни места за риболов.

Движейки се от лявата страна на залива по посока "Дъното", стигате до самия вход на залива към язовира. Тук мисля, че се намираше едно място известно сред риболовците на костур като "Бункера". Има добра дълбочина, сериозна вълна при вятър и песъчливо дъно.
Продължавайки нататък към "Дъното", последователно преминавате покрай няколко малки заливчета, на които няма да се спирам, а само ще отбележа, че в края на някои от тях има дървета, които предлагат добра сянка и съответно са удобни за бивакуване места. По пътя към "Дъното" има две много кофти втичала, които миналата година бяха без вода. Втичалата са разстояние от около 2км едно от друго. Имайте в предвид, че бреговете им са страмни, неудобни, трудни за преминаване, дори и с джип къса база, като ако е валяло по добре не опитвайте да ги преминете. След първото втичало, на около 6-700м излизате на "Дорковския залив", място по рядко посещавано от шумни чалгаджии и алармаджии. Този залив е много по малък от Костандовския, но поради отдалечеността и труднодостъпността си е переспективно място за риболов. Продължавайки към "Дъното" стигате до второто втичало, което е по кофти от първото. Преминавайки през него сте вече в непосредствена близост до първите вили на "Дъното". От там след като излезете по черния път, стъпвате на асфалта и сте на стената от където сте тръгнали. Няма да се спирам подробно на местатата за риболов под вилите на "Дъното", тъй като там, дълбочините са по големи и колегите търсят предимно костур и червеноперка.





{START_COUNTER}